Дърветата са пак така високи,
спокойни като каменни лъчи.
Те слънцето на клоните си носят,
те плачат и изгарят, и обичат.
И пак като незнайни вечни воини
дърветата са яростни и горди
и всичките светкавични порои,
сразени, стават мълнии покорни.
Дърветата са истини и стонове,
дърветата са хиляди съзвездия.
И само сълзите, в листата им отронени,
напомнят за дошлата нова есен...
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
По-прежнему высокие деревья
Спокойные, приносят нам удачу
По ним нисходит солнце к нам в деревню
Они горят, влюбляются и плачут.
Они как неизвестные солдаты
Не убегают гордые герои
Ни молнии, ни войны, ни булаты
Их не заставят бросить поле боя.
Когда уймутся стоны и неврозы
Созвездия погаснут на балконе
С деревьев листья павшие как слёзы
Как раз об осени нам вовремя напомнят.