Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
Остана само камениста нива –
самотна купчинка срещу тъмницата.
Искриците на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.
Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е поглъщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Уйдёт ли жизнь моя красноречива
Утихнут бури, догорят зарницы.
Останется лишь каменная нива -
И остов старой рухнувшей темницы.
Но совесть жжёт, старается, искрится
Осенний ветер песню запевает
Не может истина во мраке разместится
И в темноте плоды не созревают.
А мои рифмы зреют, как орехи,
Судьба диктует их от тома и до тома
Горят стихи, горят мои огрехи
И дым несёт знакомый запах дома.