И лежала, уснув одиноко,
Под сияющим солнцем дорога.
Пробежал по ней ветер игривый,
И её он подмёл своей гривой.
Полетел в поднебесье стрелою,
Там ждала уже тучка с грозою,
Устремились к дремавшей дороге,
Теплым душем омыли ей ноги.
И она пробудилась, довольная,
А погода стояла-то знойная,
Благодарно взглянув на друзей,
Жить с друзьями всегда веселей.
Задышала озоном дорога,
Ей не стало уже одиноко,
Длиной змейкою вдаль уходила,
Снова солнышко в небе светило.
© Copyright: Михаил Куншт, 2009
ПЪТЕКА
Поетичен превод на български език: Генка Богданова
И лежеше, заспала самичка,
под сияйното слънце пътечка.
Изтича по нея вятър игриво,
помете я със своята грива.
Литна като стрела към небето
посрещна го облаче, което
се спусна към пътеката сънна
и топъл дъжд по нозете й звънна.
Доволна тя отваря очите.
„Тъй знойни и тежки бяха дните!”
Към другарите поглед извива,
живеят дружно, тя е щастлива.
Свеж озон пътечката вдъхва:
- Не съм самотна!-с радост въздъхва.
Като змийче снагата протяга
и под слънцето за път се стяга.
2013 г.