Господи, пред тебе коленича
и молба душата ми изрича:
Прости неволните ни грешки
и слабостите ни човешки.
За сторено, несторено, прости!
За думите – раняващи стрели,
за завист, злоба и съмнение,
за гордост, суета, безверие,
за слаба воля, страхове,
за волни и неволни грехове…
Вдигни за нас молитвено ръце
и дай утеха, прошка от сърце!