Моя крехка любов, в този град от бетон
и асфалт, сред ръмжащото стадо
озверели коли, под звезди от неон
аз те губя. Безоките сгради
ще изтрият небето – колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила –
от безкрая на твоите светли зеници.
Мое мило момиче, моя обич, ела
в моя сън… приюти се… там е толкова тихо,
и звездите са истински там...
Все едно, че години косите сребриха,
щом те има в сърцето ми, знам
ще избягаме двама от града вкочанен,
просто моля те само да останеш до мен.