Мои стихи
Мой храм любви всегда со мной:
Неразделим он с музыкой.
Иду к нему в тиши ночной,
Дрожа, тропою узенькой.
Со мною звездный хоровод,
Луна глядит, печалится.
Но приближается восход,
А песня не кончается.
Мне слышен в музыке рассвет –
Крылатая симфония…
Разлуки, встречи – счастья нет …
Как отыскать гармонию?..
Стремясь к мечте, я к ней иду
И к удовлетворению.
Иду к закату, как в бреду,
Но мучают сомнения.
Трепещут клеточки души…
Смирюсь, как неразгаданна.
Неужто место мне в глуши,
Лишь Господом оправданной?..
---
Спасибо Юлияне Доневой за перевод моего стихотворения на болгарский язык.
МОЯТ ХРАМ НА ЛЮБОВТА
Храмът ми на любовта,
с музиката неразделен е.
Вървя към него във нощта,
по тясната пътека зъзна.
С мен е хоровода звезден,
луната гледам наскърбена.
Но приближава вече кврая,
а ето песента не свършва.
И призори аз слушам музика,
крилатата , оназ симфония.
Разлъки, срещи ... – не и щастие.
Как хармония да намеря?
Към мечтите устремена
И към удоволетворение,
въртяя се като във просъница,
Но и измъчват ме съмнения.
Трептят ми клетките душевни,
смирявам се неразгадана.
Мигър всичко в мен заглъхва?
Само Бог ли оправдава?