Ужасно ти отива да си гола!
Аз ще оставя лампата да свети,
а ти тръгни из стаята на воля
и съживи бездушните предмети:
Килимът ходилата ти да близне
с разпалени езици,
да изпъшка
под теб диванът,
шкафът за сервизи
гръдта ти да погали с влажна дръжка,
косите ти
корнизът да целуне
по нишката на паячето горе…
Приличаш на божествена рисунка
във рамката на лунния прозорец!
Аз искам непременно да те видят
паважът ахнал,
кестенът облещен,
фенерът лумнал…,
с гръм на керемиди
да мре по теб кантонът стар отсреща…
Едва тогава голата си хубост
отдай на мен с прегръдка съкровена,
потънала във унес,
че те любя
от името на цялата вселена!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Тебе к лицу быть совершенно голой
Оставлю лампу освещать сюжеты
А ты пройдись по комнате и вволю
Наоживляй бездушные предметы.
Ковёр бестактно ноги твои лижет
РаспАлеными ворса языками
Скрипит диван и звякают сервизы
Как не увлечься влажными сосками .
А этот кто - твои целует косы,
С карниза сполз к тебе по паутине?
Ах как бы ты мой друг рыжеволосый
Божественно смотрелась на картине
Хочу и пусть случится непременно
Тебя каштан увидит пучеглазый
И пусть горит фонарь самозабвенно
И старый регент льнёт к окну в экстазе.
Отдай, пожалуйста, мне красоту нагую
И обними сердечно, сокровенно
Я унесу тебя такую дорогую
И полюблю от имени вселенной.