Приятелят ти сепнато се спря,
когато ме видя към вас от мрака
да приближавам. Изненадан „Бря…”
отрони само и замлъкна, сякаш
е онемял. Развяла плащ мъглив
обгръщаше ни столичната нощ.
Безшумен като плътеник* нежив
от сянката към вас с изваден нож.
пристъпих аз. По-тъмни от нощта
и по-дълбоки, твоите очи
ме гледаха, и толкова неща
ме питаха. А вместо да мълчи
мъжът до теб промрънка; „Ами аз…
такова… вече – голата кама
визирайки – май близо сме до вас,
та можеш да си стигнеш и сама…”
И тръгна си, а стъпките му в мрака
отекваха със темпото на влак
набиращ скорост. Даже не дочака
да чуе как нарече го „простак”.
Оставил ни така тактично двама
съвсем сами, изчезвайки безславно,
другарят ти направи ми голяма
услуга май, пък и на тебе явно.
„Страхливец! Оооо… - вбесена промълви –
Та той от теб бе двойно по голям!”
„Така е! – казах – Да, но с`est la vie,
страхливците са губещи, madame!”
„Какво желаеш?” „Само преди час –
отвърнах аз – ме блазнеше парата,
ала сега единствено до Вас,
май ще ми се от тук да Ви изпратя!
Повярвайте ми, страшен е града
в такава нощ!” „А може ли цигара?”
попита ме. „Цигара ли? О, да,
разбира се! Приятно ми е, Хари!”
представих се. Усмихнато „Диана –
отвърна ти – Май плячка на пирата,
среднощна аз, е съдено да стана!”
„О, само ако искате!” Изпратих
те в разговор, до входа… На раздяла
„Желаеш ли – попита – питие?”
Качих се с теб, и сетне стана цяла
поема в стил Теофил Готие…
*плътеник – вампир, върколак, таласъм