Събуди се слънцето, бързо стопи
последните преспи от мартенски сняг,
задуха припряно и топъл Южняк,
земята прохладната влага попи.
По клонките цвят на къдели изби.
На двойки събраха се птиците пак.
Прокрадна се в стария сив котарак
забравено чувство - любов, може би.
Живот възроден пак у всичко кипи.
Не зная защо, нито питам се как
магията Пролет сред студ и сред мрак
посява любов и разпалва мерак…
Тя шепне променяйки всички съдби:
възкръсвай, живей, съзерцавай, люби
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Проснулось солнце быстро истекают
Последние сугробы февраля
Их приняла холодная земля
Задул Южняк цветы благоухают.
Горит сирень сплошною пеленою
По парам птицы — просто лепота
И в сердце трёкнуло у старого кота
Любовь мне кажется, забытая зимою.
Жизнь возродилась, и во всю кипит
Скажите люди ради Бога как
Сквозь холод обезумевший и мрак
На всех влияет магия весны
И учит нас, когда приходит в сны -
Воскресни к жизни, действуй и люби.