Демир Демирев.
ПОЧТИ ЕСЕННО
------------
На заход
слънцето
играе.
Отива си
и този ден.
Тополчице...
Тополчице
зеленокоса:
и сребърна,
и Златополска...
По пътя спряла си.
Сама.
Към мене ли
вървиш?
Или се връщаш
в есента!
Предосеннее.
На закате
солнышко
играет.
День от нас
тихонько
убегает.
Тополёнок юный
сребролистый
Златопольским
золотом искрится.
Замер вдруг.
Никак он
не решится:
Вдаль бежать
иль в осень
возвратиться!
ИТОГИ V МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА
НОМИНАЦИЯ "ВРЕМЕНА ГОДА"
ВЫСШАЯ НАГРАДА