Превърна се душата ми във пяна,
изригнала от песен и вода,
от пръските сияещо кристални,
от вихъра на слънчева роса…
Издигам те на водните си плещи
до светлите искрици на деня,
обливам те със ласките горещи,
обгръщам те, разтапям те в мечта…
И влюбвам те тъй както ти ме влюби,
и скрити сме в загадъчна вода,
и заедно изригваме в почуда
на капчиците с хиляди слънца…
Потърсила при мене мъжка нежност,
намери ти жадувани слова…
Ела, Любов, във синята безбрежност,
бъди за водопада светлина!
Прочети още: