Очаквах те в ухаещата пролет,
по устните ти нежни все будувах
и всяка нощ със теб в лиричен полет,
в очите ти, с искриците лудувах.
Очаквах те през лятото омайно,
с морето дирижирах наша песен,
очаквах те със слънцето сияйно,
но пътят ти до мен не беше лесен.
Очаквах те в рисуваната есен,
когато всички птици отлетяха.
С отронен лист, от вятъра отнесен,
очите ми надеждата таяха.
През зимата пристигна белоснежна,
превърна я във пролет ароматна,
ухаеща на лято безметежно,
красива като всяка есен златна.
В палат превърна къщичка невзрачна,
в симфония вълшебна – всеки поглед.
Небето ни не беше вече мрачно –
прегърнати, превърнахме се в полет!
Прочети още: