Реброто на Адам

Величка Петрова
РЕБРОТО НА АДАМ

Ти си огън и меч и рапира
избуялата сила в безспира…
аз съм само любима, която
те  превръща в богатство признато.

Ти си устрем,
и връх на каприза,
усмирителна пареща риза…
аз съм само огнище, което
те  приема за дар от небето.
Ти си рицар,
на обич търсача,
на любовния храм си  пазача…
аз съм само награда, която
те  дарява с божествено лято.

Ти си космос.
На Бог си  сатира.
И сеяча. 
От страст гравитираш...
Аз съм само утроба, която
дава плод на вълшебство богато!

Ти си мъж ала аз съм жената,
дар от Бог,
любовта на Земята.
Без любов, сме и двама пустиня,
небосвод над полярната зима.