http://www.stihi.ru/2011/05/02/8539
СЕКАЧИ
Отсякоха
короната до бяло.
Остана само
ствола да кърви.
Сърцето му
до болка
потъмняло,
в последен пулс,
изтръпнало струи.
Зеленото небе
с криле
за полет,
безименно
под стъпките скрежи…
Трионите ръмжаха
разгневено…
От сянката му
кой ли се
бои.
"С ВЯТЪРЪТ НА СТРАСТТА"2007г.