„ЦВЕТОК”
Влад Каганов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЦВЕТЕТО
Към къщи аз с голям букет вървях
и в края на канавката тогава
мечта се люшна... Боже мой, видях
чудесно цвете, жадно за прослава.
Не беше мак, а само репей прост,
народът ни „татарин” го нарича,
и казах си: „Почакай, този гост
букета господарски ще окичи!
В самия център ще го посветя,
пред господа и дами ще засвети
и като Осмо чудо на света
ще стане украшение в букета!”
В канавката пристъпих и отвях
пчелата, там задрямала безгрижно,
макар че с кърпа цветето държах,
одраха ме бодливите власинки.
Усилия не жалех, като звяр
се зъбеше към мен горкото цвете,
едва се справих с гневния му чар,
когато го откъснах за букета.
Уви, не беше вече свежо то,
помръкна царствената му одежда.
Тъй мами ни затвореният вход,
отвориш ли – надеждата изчезва.
И съжалих, че цветето убих,
бе прелестно в канавката изгряло.
И сякаш с ток ударен, се превих:
„Света да нарушавам нямам право!”
Лежеше сред прахта. Помислих с жал:
„Как гордо за живота се сражава!”
И ме прониза случаят с кинжал.
Горчива буца в гърлото остава...
Ударения
ЦВЕТЕТО
Към кЪшти Аз с голЯм букЕт вървЯх
и в крАя на канАвката тогАва
мечтА се лЮшна... БОже мОй, видЯх
чудЕсно цвЕте, жАдно за прослАва.
Не бЕше мАк, а сАмо рЕпей прОст,
нарОдът ни „татАрин” го нарИча,
и кАзах си: „ПочАкай, тОзи гОст
букЕта господАрски ште окИчи!
В самИя цЕнтър ште го посветЯ,
пред господА и дАми ште засвЕти
и като Осмо чУдо на светА
ште стАне украшЕние в букЕта!”
В канАвката пристЪпих и отвЯх
пчелАта, тАм задрЯмала безгрИжно,
макАр че с кЪрпа цвЕтето държАх,
одрАха ме бодлИвите власИнки.
УсИлия не жАлех, като звЯр
се зЪбеше към мЕн горкОто цвЕте,
едвАсе спрАвих с гнЕвния му чАр,
когАто го откЪснах за букЕта.
УвИ, не бЕше вЕче свЕжо тО,
помрЪкна цАрствената му одЕжда.
Тъй мАми ни затвОреният вхОд,
отвОриш ли – надЕждата изчЕзва.
И съжалИх, че цвЕтето убИх,
бе прЕлестно в канАвката изгрЯло.
И сЯкаш с тОк удАрен, се превИх:
„СветА да нарушАвам нЯмам прАво!”
ЛежЕше сред прахтА. ПомИслих с жАл:
„Как гОрдо за живОта се сражАва!”
И ме пронИза слУчаят с кинжАл.
ГорчИва бУца в гЪрлото остАва...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Влад Каганов
ЦВЕТОК
С большим букетом я шагал домой,
Когда заметил на краю, в канаве,
Цветок чудесный. Право, Боже мой,
О нём я возмечтал вдруг, как о славе.
Хотя то был не мак – репей простой,
Что в просторечии зовут „татарин”,
Себе беспечно я сказал: „Постой,
В моём букете будет он, как барин!”,
„Ему я в самом центре место дам,
Он станет украшением букета,
На удивленье и господ и дам,
Подобием восьмого чуда света.”
Я слез в канаву и согнал с цветка
Шмеля, что задремал там беззаботно,
Но хоть в платок обмотана рука,
Кололи стебля жесткие волокна.
Я не жалел усилий, но цветок,
Как дикий зверь со мною огрызался,
Но брани я едва сдержал поток,
Когда в руке моей он оказался.
Увы, он был не так уж свеж теперь,
Не так хорош, каким казался прежде,
Так, часто манит, запертая дверь,
А приоткроешь – и конец надежде.
Я пожалел, что погубил цветок,
Который так прекрасен был в канаве,
И вдруг меня пронзил, как будто ток:
„Мы нарушать гармонию не в праве.”
Я посмотрел, как он в пыли лежал,
Подумал: „Как за жизнь боролся гордо!”,
И вдруг в груди кольнуло, как кинжал,
И что-то комом подступило к горлу.
http://stihi.ru/2012/03/12/10921
* (вариант перевода на английский язык: Людмила Пургина)
With the great bouquet once I was going,
And, suddenly, saw a fine flower aside,
In mud of ditch. Getting adorable,
I fell in love to it that time.
That was not rose, but a thistle,
The mere plant, though good looking.
So I said: „Such a chance to pick up
This flower and join to my bouquet.
It will be like a king there, undoubtly,
In sights of the beautifullest ladies.
As if the eight world's miracle
It would shine in my bouquet.”
I rushed to ditch, and frightened a bumblеbee,
Who gathered there a nectar,
But even my hand was wrapped up in a handkerchief,
It was hard hurted by the spikes.
I made all efforts to get out
The wild flower from dirty earth,
But, when I tore it up: „Oh wow!”
It was not such fine, as I just longed.
It was so beautiful in gutter,
But on the air – lost its form.
As if the door unlocked – is rather
Not so mysterious, as when it's closed.
I felt a pity, that I picked up
The flower from native place.
It was so worth to be in gutter,
Where it struggled with its fate.
I thought: „The harmony of being
Neither you, nor I could break”
And in this time the pain had pierced me
Into my heart... I gasped my breath...