Прятки

Лиза Мармеладова
Мы играем в прятки:
за лицами,
за улыбками,
за порядками.
Раз!
Два!
Три!
Мы играем в прятки:
за испещренными
лужами
улицами,
предвесенними
и такими зыбкими.
И - намеками.
И - украдкою.
(Что-то странное
здесь творится
и рас-
творяется.
Не.
Смот -
ри.)

Мы играем в прятки,
и на счет три
отрываемся от земли.