***

ЕКАТЕРИНА КОЗЫРЕВА

 МОЛЧАЛИВО ИДУ ПО АЛЛЕЕ
Авторизированный перевод с болгарского


В небе с кроткими облаками,
Как стадо овец в полдень,
Целая гора золотая.
Голуби воркуют о чём-то.
Уходя, обернусь назад,
Вижу тень – облетая,
Пожелтевшие листья шумят.
Не знаю: то ли деревья машут руками,
Посылая далям привет,
То ли слёзы роняют, жалея…
Молчаливо иду по аллее.
И никого нет.

СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ Болгария
***
Като стадо овчици в небето,
облаци кротко пладнуват.
Планината е цяла от злато.
Гълъби си говорят за нещо.
Не отивам, нито се връщам.
Гледам сянката, как се разхожда.
Шумолят пожълтяло листата.
И дърветата махат с длани.
Аз не знам, дали поздравяват,
или капят сълзите от жалост.
Мълчаливо вървя и не мисля.
По алеите, никого няма.