ЗЛАТОПОЛЕ
Залезът златее над полето
с къщите събрали живостта
на божественото с битието,
на тревогите и радостта.
И златисто тиха се протяга
и пристъпва дъхава нощта,
златонога, златопола ляга
в залеза свенлив до утринта.
Там където здрачината слага
на миража новите слънца,
а Марица златоречна блага
е разляла остров от сърца,
побелели, но по детски живи
и с мечти на златополски дъжд,
вечерта оплитат с мъдрогриви,
плетеници в поетична ръж.
Залезът тук никога не свършва
а златее в жива светлина.
Ябълката златна се прекършва
в сладостта на любеща жена.