На моите най-обичани приятели
от Руски клуб "Надежда" - гр. Димитровград
Като мъниста пъстроцветни
разпръснахте се по света.
Поели сте по пътища нелеки,
последвали зова на любовта.
Сънуват още родните гори, поля
как небосвода син огласяте със песни
и още чуват гласовете ви далечни...
Очаква с трепет Майката-земя
да се разлее синеокият ви смях
сред родния простор навред
и да разпръснат аромат божествен
най-нежните, най-чакани цветя.
Брезичките последен лист отронват,
калина нежни вейки ви протяга,
А вятър лют, тъгата им подгонил,
изсвирва с уста и угрижен нанякъде бяга...
Москва, Сиктивкар, Киев, Рига и Минск
просълзени със вас се прощават.
"Сбогом, мила Родино! - изплаква Огински –
Моя болка, надежда и вяра!"
Но изтрийте сълзите! Не сте тук сами
и приятели верни имате много.
С любовта си земята ни ще ви дари.
Да цъфтите щастливи тук можете.
И макар, че несгодите често препъват ви,
умора и болка нозете не сещат.
Щом животът ви с вяра и обич изпълнен е,
в душите ви винаги ще е светло!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Как пестроцветные мониста
Друзья по миру разбрелись
Дорогой трудной, каменистой
Дорогой страсти и любви.
Ещё вам снятся ваши горы
Леса, равнины и поля
Родные песни, разговоры
Зовёт вас матушка-земля.
Чтоб вашим смехом синеоким
Всё было залито вокруг
И в запах яблок краснобоких
Свой аромат добавил луг.
Калина ветками колышет
С берёзок падают листы
Задира-ветер лютый свищет,
Он от обиды не остыл.
Из Сыктывкара, Риги, Минска
Москвы и Киева зовут
За вас исплакался Огинский
Но вы останьтесь лучше тут!
Утрите слёзы - государи
Друзей у вас не перечесть
И здесь вас жизнь ещё одарит
И будет сад ваш вешний цвесть.
И пусть порою здесь не сладко
И многим сразу не везло
Но здесь не молятся украдкой
И вашим душам здесь светло.