***

Юлия Храмцова
она та,
о ком
плачет
осень.
она та,
о ком
помнит
лето.
она та,
о ком
зима
тоскует.

и все её
океаны
спрятаны
под
одеялом,
и маяк,
маленькой
спичкой,
горит
на холме
пустынном.

(твои сны
до нее
не достанут,
не увидят
ни пены,
ни света...)

она та,
о ком
осень
плачет.
она та,
кого
помнит
лето...

и зиме
потому
так не спится,
что внутри
всей
заснеженной
сказки
чьи-то руки
дрожат
от ветра
без перчаток,
будто бы
ветки.

12.03.2012