Красимир Георгиев
Гранична гора
Дърветата са пак така високи,
спокойни като каменни лъчи.
Те слънцето на клоните си носят,
те плачат и изгарят, и обичат.
И пак като незнайни вечни воини
дърветата са яростни и горди
и всичките светкавични порои,
сразени, стават мълнии покорни.
Дърветата са истини и стонове,
дърветата са хиляди съзвездия.
И само сълзите, в листата им отронени,
за дошлата нова есен..
Красимир Георгиев
границы леса
Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)
Как прежде, деревья – не глянешь…
В лучах из волшебного камня макушки.
Но солнце - рукою достанешь,
В тоске и печали лесные подружки.
Гордятся деревья нелегкою долей.
Они непокорны, живучи.
Земля оделила их хлебом и солью
В чертогах своих и на кручах.
Деревья воспетых терзаний и истин,
Деревья высоких созвездий.
Расскажут сегодня нам слезы на листьях,
Что скоро багрянец засветит.