Красимир Георгиев
Мирис на къща
Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
Остана само камениста нива –
самотна купчинка срещу тъмницата.
Искриците на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.
Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е поглъщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.
Красимир Георгиев
ЗАПАХ ДОМА
Перевод Ивана Ковшова (Трофимова)
Перемены в жизни – суть земная.
И не важно, что грохочут бури.
Полоса безмолвно затяжная
Камнем ляжет в ласковой лазури.
Так и наша совесть жаждет света.
Ей не в пору осени распутье.
Истина горит в миру кометой,
Как земля живая - зрелой сутью.
Мои рифмы – спелые орехи,
За судьбу я в жизни не в ответе.
Пусть стихи сгорают для потехи.
Запах дома в них вернет мне ветер.