Тази нощ се проточи. Досущ като скитаща блудница,
приютена измамно от нечия чужда врата…
Бавно късаше здрача. Сякаш искаше тъй, да пробуди,
догорелият огън…И после да лумне в страстта.
Но натирена, тъжно присядаше вън, до вратата.
Аз ли нямах очи, за да видя, че в тази тъга
не прокудих нощта. Теб загубих навярно със вятъра…
И защо днес боли, щом навън затанцува дъжда?...
Босоноги притичват през дните ми огнени спомени
и залудо рисуват живота ми в неми мечти.
Тази нощ не дойде…Като скитница, блудно разголена,
с мойта обич запали звездите във други очи