Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува
в очите ти най- смелите мечти…
А ти отпиваш тъжна глътка вино,
която като вчера ти горчи,
защото обичта ти те подмина.
Във шепата си криеш две сълзи
и търсиш лек във виното пенливо.
А там, отляво, огънят гори.
Едно сърце, до лудост в теб е живо
и ти нашепва: „Вятърът лети,
върви към хоризонта и я искай!”
Щом тази обич още те боли,
навярно утре пак ще има изгрев…
И пак ще има смисъл да си жив,
какво, че днес тъгата ти е пристан…
Отпий на екс, а после потърси
жената, завладяла всички мисли.
Кажи ми, скитнико, откри ли любовта?
Налей ми, тази нощ ще пия с тебе.
А виното даде ли ти криле,
знам, пътят пак ще бъде твоя жребий…