Останали за дълго време вплетени,
без никакви движения и бездиханни,
тела изправени, в безмълвно единение,
ръце обгръщащи, сърцата жадни.
Държим се здраво, сякаш сме над пропаст.
Борба и страх. Захвата да запазим.
И вкопчени в страстта, като в живота,
разтърсва ни поредният оргазъм.
Не бързаш да ме пуснеш, хватка здрава,
дъхът ти във косите ми бушува.
Сълзата, паднала ,на мъжкото ми рамо,
наградата от теб рисува.
Петко Илиев