Било ли е? Кога и как, не зная…
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание,
стаена в тъжен вик от вечността…
Ти ме нарече с името желание
и свлече като дрипи мъдростта…
А после всеки въглен лумна в огън,
дошъл да доживее утринта.
Не искам, а навярно и не мога
до лудост да отричам любовта.
Било ли е? Един откраднат поглед
се стече като сянка…И замря.
От пътища, ранявани в тревога,
загубихме най – вярната следа.
Онази, дето пари под нозете
и ни обрича…да сме по – добри…
А щом сълза като искрица свети,
любов от болка пак ще се роди…