Автор: Йорданка Господинова, България
Перевод с болгарского языка Инессы Соколовой (вольный, одобрен автором)
МОРЕ
Мы рвемся летом к морю,
Где солнышко ласкает,
Огромные просторы
Красою привлекают.
Там брызги волн в прибое
Нас весело целуют,
А небо голубое
Напрасно к ним ревнует.
Над морем строгий ветер
Дыханье проверяет.
С утра, весь день и вечер
Он тучки разгоняет.
Песок на побережье
Разлёгся, непослушный.
Он – как ребенок нежный,
Но, в общем, простодушный.
Где море – там и смелость
И масса впечатлений.
Волнует нас безбрежность,
Каскад преображений.
---
Оригинал: http://www.stihi.ru/2012/05/25/10397
Автор: Йорданка Господинова, България
МОРЕТО
Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...
Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.
Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.
Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…