„ГРУБЫМ ДАЕТСЯ РАДОСТ”
Сергей Александрович Есенин (1895-1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАЙ МУ НА ГРУБИЯ РАДОСТ
Дай му на грубия радост,
на нежния дай печал,
нищичко не ми трябва,
за нищо не ми е жал.
Малко за мен ми е диво
и за бездомния пес.
Тази пътека отива
право към кръчмата днес.
Що ме ругаете, дяволи?
Син съм на руската шир!
Всеки от нас е залагал
своите гащи за спирт.
Гледам в стъклото немито,
в мъка и зной потопен.
Плъзга се, в слънце обвита,
улицата пред мен.
Босо момче сополиво.
Въздухът – жарък и прост.
Малкият крачи щастливо,
чопли си дребния нос.
Ти човъркай, чопли си, мой мили,
целия палец нанизвай,
само че с грубата сила
в свойта душа не влизай!
Вече готов съм... Млъкнах...
Виж, с тез бутилки теша!
Тапи събрах, да затъкна
моята плаха душа.
Ударения
ДАЙ МУ НА ГРУБИЯ РАДОСТ
ДАй му на грУбия рАдост,
на нЕжния дАй печАл,
нИштичко не ми трЯбва,
за нИшто не мИ е жАл.
МАлко за мЕн ми е дИво
и за бездОмния пЕс.
ТАзи пътЕка отИва
прАво към крЪчмата днЕс.
ЩО ме ругАете, дЯволи?
СИн съм на рУската шИр!
ВсЕки от нАс е залАгал
свОите гАшти за спИрт.
ГлЕдам в стъклОто немИто,
в мЪка и знОй потопЕн.
ПлЪзга се, в слЪнце обвИта,
Улицата пред мЕн.
БОсо момчЕ сополИво.
ВЪздухът – жАрък и прОст.
МАлкият крАчи штастлИво,
чОпли си дрЕбния нОс.
Ти човЪркай, чоплИ си, мой мИли,
цЕлия пАлец нанИзвай,
сАмо че с грУбата сИла
в свОйта душА не влИзай!
ВЕче готОв съм... МлЪкнах...
ВИж, с тез бутИлки тешА!
ТАпи събрАх, да затЪкна
мОята плАха душА.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Есенин
ГРУБЫМ ДАЕТСЯ РАДОСТ
Грубым дается радость,
Нежным дается печаль,
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль.
Жаль мне себя немного,
Жалко бездомных собак,
Эта прямая дорога
Меня привела в кабак.
Что ж вы ругаетесь, дьяволы?
Иль не сын я страны?
Каждый из нас закладывал
За рюмку свои штаны.
Мутно гляжу на окна,
В сердце тоска и зной.
Катится в солнце измокнув,
Улица предо мной.
На улице мальчик сопливый.
Воздух поджарен и сух.
Мальчик такой счастливый
И ковыряет в носу.
Ковыряй, ковыряй, мой милый,
Суй туда палец весь,
Только вот с эфтой силой
В душу свою не лезь.
Я уж готов... Я робкий...
Глянь на бутылок рать!
Я собираю пробки –
Душу мою затыкать.
Сергей Есенин
ГРУБИМ ДАЄ НЕБО РАДIСТЬ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Грубим дає небо радість,
Ніжним – дається печаль,
Я – цим страстям вже не радий,
Я охолов вже, на жаль.
Жаль, що таким став убогим,
Жалко невiрних жіно'к,
Жалість – обійми дороги,
Що заведе у шинок.
Що ж ви так лаєтесь, бiси?
Чи я країнi не син?
З нас закладав, мабуть, ризи
Кожен за пару чарчин.
Мутно дивлюсь у печалi
Крiзь непомите вiкно.
Крутиться перед очами
Вулицi дивне кiно.
Бiгає хлопчик сопливий.
Спритний, вертлявий як бiс.
Хлопчик безмірно щасливий
І колупає свiй ніс.
Так, колупай, друже милий,
Всiх розжени з носа кiз,
Тільки, не змiривши сили,
В душу свою не залізь.
Я вже готовий... До страти…
Бу'тлiв – мов строк у вiршiв.
Глянь, назбирав пробок ратi –
Бiль затикати душi.
* (рецензия: Владимир Игнатьевых)
„Що ме ругаете, дяволи?
Син съм на руската шир!
Всеки от нас е залагал
своите гащи за спирт...”
Так было, и так есть.
Так поют тогда и здесь...
Теперь эта русская песня
зазвучала по болгарски.
---------------
Руският поет и писател Сергей Есенин (Сергей Александрович Есенин) е роден на 21 септември/3 октомври 1895 г. в с. Константиново (днес Есенино), Рязанска губерния. Пише стихове от 9-годишна възраст, първата му поетична публикация е от 1914 г., а първият му поетичен цикъл излиза през 1915 г. Завършва църковно-учителски институт (1909-1912 г.), известно време посещава Народния университет и Московския университет. През 1918 г. основава издателство „Трудовая артель художников слова”. Членува в литературните групи „Краса”, „Страда”, „Свободная эстетика” и др. Автор е на стихосбирките „Радуница” (1916 г.), „Преображение” (1918 г.), „Голубень” (1918 г.), „Трерядница” (1920 г.), „Москва кабацкая” (1924 г.), „Стихи” (1924 г.), „Персидские мотивы” (1925 г.), „О России и Революции” (1925 г.), „Собрание стихотворений” (1925 г.), „Стихотворения 1910-1915” (1915 г.), „Стихотворения 1916-1925” (1925 г.), „Есенин С. А., Герасимов М. П., Клычков С. А. Кантата” (1918 г.); на поемите „Сказание о Евпатии Коловрате” (1912 г.), „Марфа Посадница” (1914 г.), „Русь” (1914 г.), „Ус” (1914 г.), „Микола” (1915 г.), „Певущий зов” (1917 г.), „Товарищ” (1917 г.), „Отчарь” (1917 г.), „Октоих” (1917 г.), „Пришествие” (1917 г.), „Преображение” (1917 г.), „Иорданская голубица” (1918 г.), „Инония” (1918 г.), „Небесный барабанщик” (1918 г.), „Пантократор” (1919 г.), „Кобыльи корабли (1919 г.), „Сорокоуст” (1920 г.), „Исповедь хулигана” (1920 г.), „Пугачев” (1921 г.), „Страна негодяев” (1923 г.), „Песнь о великом походе” (1924 г.), „Поэма о 36” (1924 г.), „Возвращение на родину” (1924 г.), „Русь советская” (1924 г.), „Русь бесприютная” (1924 г.), „Русь уходящая” (1924 г.), „На Кавказе” (1924 г.), „Поэтам Грузии” (1924 г.), „Баллада о двадцати шести” (1924 г.), „Письмо к женщине (1924 г.), „Письмо от матери” (1924 г.), „Ответ” (1924 г.), „Стансы” (1924 г.), „Письмо деду” (1924 г.), „Ленин” (1924 г.), „Метель” (1924 г.), „Весна” (1924 г.), „Письмо к сестре” (1925 г.), „Мой путь” (1925 г.), „Сказка о пастушонке Пете, его комиссарстве и коровьем царстве” (1925 г.), „Песнь о Евпатии Коловрате” (1925 г.), „Черный человек” (1925 г.), „Анна Снегина” (1925 г.); на книгите с проза, сценарии и мемоаристика „Яр (1916 г.), „У белой воды” (1916 г.), „Бобыль и Дружок” (1917 г.), „Зовущие зори” (1918 г.), „Железный Миргород” (1923 г.) и др. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература. Умира на 28 декември 1925 г. в Санкт Петербург, има предположения, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.