Я за глоток украденного счастья
Плачу, как за бесценное вино.
От чувств скрываюсь, словно от ненастья,
Мечты с дождём рассеялись давно ...
Два светлячка кромешный мрак разрежут,
С серпом блестящим тонкий месяц схож.
Так нескончаем май, он дымкой нежит
Меня, а слёзы проливает дождь ...
И с любопытством утро наблюдает,
По-прежнему, сияя мне в глаза,
Наряд цветущий снова надевает,
И долго солнцем светят небеса.
А солнца круг в заоблачном полете
Тьме уступает своё место вновь ...
И звёзды ночь зажжёт на небосводе,
Чтоб воссияла на земле любовь.
Тогда я стану счастьем наслаждаться,
В свой мир вернусь из призрачной страны
С закатом звёзды ярче разгорятся,
И дарит свет прозрачный лик луны ...
------------------------------
http://www.stihi.ru/2012/06/23/609
Йорданка Господинова
ГЛЪТКА ЩАСТИЕ
Като глътка откраднато щастие,
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…
Две светулки тропосаха тъмното
и луната до сърп се смали.
От безкрай до безкрай май е дълго
да ме търсиш, когато вали…
А навън любопитното утро
пак те търси във мойте очи…
Сакаш някой ориса със чудо
тишината и дългите дни-
като път, запокитен в полето
който тръпно догонва нощта…
Щом звезди като огънче светят
този път ще роди любовта.
И тогава със глътки от щастие
моят свят ще ти върне страстта-
догоряла в светулкови залези,
озарена от пълна луна…