Йорданка Господинова - Когато тишината боли, перев

Доктор Эф
ПонЯкога болИ от тишинАта –
открАднат спОмен от красИва срЕща.
ПонЯкога поЕмам по следАта,
с надЕждата, че ще се слУчи нЕщо.

В косИте ми танцУват стари сЕнки
с отблЯсъци на Изгреви и зАлези.
СтрелкИте на часОвника са нЕми...
С теб врЕмето не мОжем да опАзим.

ЖивОтът ни навЯрно е орИсан.
ПривлИчаме се – два магнИта Огнени,
но мИг преди да се докОснем Истински
все нЯкой много мЪдро ни опОмня.

Ти скрИваш мЪката си зад огрАди,
вратИте са с измИслени резЕта.
Аз трЪгвам и потЪвам в сто прегрАди
да търся пЪт през нИчии полЕта.

КаквО, че много дрУги ме жадУват
и ме сънУват тъжно в чУжди мИсли.
Щом Аз във твОя свят не съществУвам,
остАва любовтА ни – пепелИще.

СледИте ми самИ потЪват в здрАча,
загУбени сред прИзрачни надЕжди.
ПонЯкога и тишинАта плАче,
и ме болИ... завИнаги изглЕжда.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

И тишина способствует болезни
Когда мне жизнь напомнит нашу встречу
Искать тебя наверно бесполезно
Но я надеюсь, вдруг случится нечто.

На волосах моих ещё играют тени
Блестят  восходы, буйствуют закаты
Стоят часы, наверное от лени
И только грома слышатся раскаты.

Вся наша жизнь расписана судьбою
Но тянет нас друг к другу, как магнитом
Но быстро кто-то мудрый нам напомнит
И быстро разведёт нас по орбитам

И ты скрываешь муку за оградой
Замки на ней с замысловатым кодом
Но я иду пугать меня не надо
Каким-то неестественным исходом.

И ничего, что ждут меня другие
И кто-то в мыслях странный меня ищет
И говорит, что мы с тобой чужие
И нам досталось только пепелище.

Наступят сумерки – такая незадача
Я опускаю долу свои вежды
И тишина, когда-нибудь заплачет
Когда любви отсутствуют надежды.