Перевод с болгарского языка Инессы Соколовой
С тоской по закатам украдена,
Сбежала я от нелюбимого…
Терпеть надоело мне ссадины
В душе и печаль от немилого.
С восторгом тобой была встречена,
Хотя без воды обессилена.
Ночным поцелуем повенчаны,
Танцуем. Такие счастливые!..
Но всё же гнетут обязательства
Как птицу печали. Зависима.
Хотя и горьки обстоятельства,
Не жить мне как прежде. Немыслимо.
Я знаю, закаты украдены.
Свободу люблю я неистово.
Быть может, ещё я не найдена.
Мне б счастья с костром и лучистого.
Крадени залези
Йорданка Господинова, България
От копнежи по залези крадени
отлетя този ден недолюбен…
Стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.
А в искрите на влюбени погледи
устни жадно мълчаха – до болка –
две тела се целуваха огнени
и в съня си танцуваха волно.
Но в предела на чуждото вричане
тъжни птици земята кръщават...
Бях ли твоето смело момиче,
дето може света да взривява?
И дали още чакаш във утрото
любовта ни и страстна, и дива?
Пак ли скиташ във мислите с чувството,
че без мен всяка болка е жива?
Знам, в копнежа на залези крадени
ще остана най-верният пристан
и в номадските клади, разпалени
пак живота ти с огън орисвам...