Някога, в една случайна улица
бързащият ден подслон намери…
Уморен от глупави приумици,
жаден за откраднати недели
свлече топлината…като дрипа
и потъна в булото на мрака.
Виж, нощта край мене се изсипа…
Ти навярно тази нощ си чакал
за да спреш в съня си ветровете.
Тези от които не заспиваш
и в които огнен спомен свети,
за едно море, като надежда живо…
Вярваш ли ми? Ярки са звездите
заблестели в мислите от вчера…
Дъжд танцува още във очите,
с него по вода ще те намеря.
Някъде, в една случайна улица
бързащият ден остана влюбен…
И валя в най-страстните приумици…