Стоя на края на скалата.
Там бездната синее...
Шуми и пени се водата
и сякаш ме люлее...
На пясъка вълни игриви
оставят стъпки леки,
развяват белоснежни гриви
по морските пътеки.
Русалките са дари прали -
пенливи са вълните.
Морето вятърът все гали,
целува то скалите...
С вълните искам да се слея
и пяна да съм бяла...
Реалност и мечти лелея
в легенда отшумяла...