Перевод с болгарского Инесса Соколова
Цыгане, кони и костер
в душе моей навечно.
Их танцы, звоны бубенцов
в тоске моей сердечной.
Печаль на углях от костра…
Опять глотаю слезы.
Мне ветер высушит глаза.
К чему все эти грёзы?..
Но завтра будет новый день.
Как упадёт монета?..
Мечта крылатая – не в лень,
проснулась до рассвета.
Цыгане, страсти в темноте -
Судьба у них такая.
Свои скитанья по земле
С рожденья принимают.
Текст автора
Цигани, огън, коне…
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга –
пак ти жадувам очите…
Було ми дава нощта,
вятър ми трие сълзите.
Въгленче, тъй, за кадем
в шепа си стискам, за утре…
Ще си мечтая криле
в нощи до съмване будни.
Цигани, страст в тъмнина –
май си нарекох съдбата…
С първите глътки зора
пътят ми хуква нататък…