„СЛАВЯНЕ”
Эдуард Георгиевич Дзюбин/ Багрицкий (1895-1934 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЛАВЯНИ
Живеем в зелени простори
сред въздух, на кърви богат,
под волни, но сведени взори,
чергарски огньове пламтят...
Облечени в рунтави кожи,
ний жертвени клади кладем,
за теб, о, безумен, тревожен
Перун наш, на стълб възвисен.
Стада по деретата ширим
до извори с бисерна теч,
но скоро тук кървава бира
ще пият секира и меч.
По залез прииждат тевтонци,
орел див до кръста върви,
и лебеди горди прогонват –
с крила жънат блатни треви.
Ярило зад облак остава,
Стрибог е сред вятъра зъл,
кикотят се в гъста дъбрава
петниста хиена и вълк...
Трепери Перун на пилона,
пак с жертвена злъч упоен.
Принасям сърце на тевтонец,
гръмовнико, жертва от мен...
Пламтят върху хълмове кули
и бойници ронят зъбци,
а флагове златни потулят
под плащове бели жреци.
Тръби побеснели допълват
на струни плачевния звън,
озъбвайки кървави зъби,
се хили безумно Перун!
* Перун – върховен бог в славянската митология, закрилник и предводител на бойците по време на битка.
* Ярило – митологически персонаж, почитан от източните славяни.
* Стрибог – бог на въздуха, времето и климата в славянската митология.
Ударения
СЛАВЯНИ
ЖивЕем в зелЕни простОри
сред вЪздух, на кЪрви богАт,
под вОлни, но свЕдени взОри,
чергАрски огньОве пламтЯт...
ОблЕчени в рУнтави кОжи,
ний жЕртвени клАди кладЕм,
за тЕб, о, безУмен, тревОжен
ПерУн наш, на стЪлб възвисЕн.
СтадА по дерЕтата шИрим
до Извори с бИсерна тЕч,
но скОро тук кЪрвава бИра
ште пИят секИра и мЕч.
По зАлез приИждат тевтОнци,
орЕл див до крЪста вървИ,
и лЕбеди гОрди прогОнват –
с крилА жЪнат блАтни тревИ.
ЯрИло зад Облак остАва,
СтрибОг е сред вЯтъра зЪл,
кикОтят се в гЪста дъбрАва
петнИста хиЕна и вЪлк...
ТрепЕри ПерУн на пилОна,
пак с жЕртвена злЪч упоЕн.
ПринАсям сърцЕ на тевтОнец,
гръмОвнико, жЕртва от мЕн...
ПламтЯт върху хЪлмове кУли
и бОйници рОнят зъбцИ,
а флАгове злАтни потУлят
под плАштове бЕли жрецИ.
ТръбИ побеснЕли допЪлват
на стрУни плачЕвния звЪн,
озЪбвайки кЪрвави зЪби,
се хИли безУмно ПерУн!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Багрицкий
СЛАВЯНЕ
Мы жили в зеленых просторах,
Где воздух веной напоен,
Мерцали в потупленных взорах
Костры кочевавших племен...
Одеты в косматые шкуры,
Мы жертвы сжигали тебе,
Тебе, о безумный и хмурый
Перун на высоком столбе.
Мы гнали стада по оврагу,
Где бисером плещут ключи,
Но скоро кровавую брагу
Испьют топоры и мечи.
Приходят с заката тевтоны
С крестом и безумным орлом,
И лебеди, бросив затоны,
Ломают осоку крылом.
Ярила скрывается в тучах,
Стрибог подымается ввысь,
Хохочут в чащобах колючих
Лишь волк да пятнистая рысь...
И желчью сырой опоенный,
Трепещет Перун на столбе.
Безумное сердце тевтона,
Громовник, бросаю тебе...
Пылают холмы и овраги,
Зарделись на башнях зубцы,
Проносят червонные стяги
В плащах белоснежных жрецы.
Рычат исступленные трубы,
Рокочут рыдания струн,
Оскалив кровавые зубы,
Хохочет безумный Перун!..
---------------
Руският поет, драматург, художник и преводач Едуард Багрицки (Эдуард Георгиевич Дзюбин/ Багрицкий) е роден 22 октомври/3 ноември 1895 г. в Одеса. Завършва земеделско училище (1915 г.). Първите му публикувани стихотворения са от1913 г. в алм. „Аккорды”. Публикува поезия в издания, алманаси и сборници като „Серебряные трубы”, „Авто в облаках”, „Южная мысль”, „Чудо в пустыне” и др. Работи като редактор в одеския отдел на Петербургската телеграфна агенция, служител в милицията, деловодител в лечебно заведение, агитационен инструктор, художник в регионално бюро на Руската телеграфна агенция, секретар на в. „Красный Николаев” и др. През Гражданската война е доброволец в Червената армия. Член е на московската литературна група „Перевал” (1925 г.) и на Руската асоциация на пролетарските писатели (1930 г.).Поезията му е проникната от романтически патос към героиката на Гражданската война и драматизма на родените от революцията социални и нравствени конфликти. Автор е на стихосбирките „Юго-запад” (1928 г.), „Победители” (1932 г.), „Последняя ночь” (1932 г.), „Избранные стихи” (1932 г.), „Смерть пионерки” (1932 г.), „Дума про Опанаса” (1933 г.) и др. Умира на 16 февруари 1934 г. в Москва.