„МИЛАЯ”
Иннокентий Федорович Анненский (1855-1909 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МИЛИЧКА, СКЪПИЧКА
„Миличка, скъпичка, где си била
нощем сред тази виелица?”
„Пътят светлее в нощта и с крила
ходих при дядо на мелница!”
„Миличка, скъпичка, аз не разбрах,
с думи кажи ми откритички.
С кой през нощта там отиде без страх?”
„С кой съм била ли? Бях с житото!”
„Миличка, скъпичка, нощем защо?
И на кого ли е житото?”
„Житото, питаш ти? Твое е то!
Впрочем, не ме и попитаха...”
„Миличка, скъпичка, где е брашното,
що под престилка бе скрила ти?”
„Под колелото във вира дълбок е...
Беше с наследник плешивият...”
Ударения
МИЛИЧКА, СКЪПИЧКА
„МИличка, скЪпичка, гдЕ си билА
нОштем сред тАзи виЕлица?”
„ПЪтят светлЕе в ношттА и с крилА
хОдих при дЯдо на мЕлница!”
„МИличка, скЪпичка, Аз не разбрАх,
с дУми кажИ ми открИтички.
С кОй през ношттА там отИде без стрАх?”
„С кОй съм билА ли? Бях с жИтото!”
„МИличка, скЪпичка, нОштем заштО?
И на когО ли е жИтото?”
„ЖИтото, пИташ ти? ТвОе е тО!
ВпрОчем, не мЕ и попИтаха...”
„МИличка, скЪпичка, гдЕ е брашнОто,
штО под престИлка бе скрИла ти?”
„ПОд колелОто във вИра дълбОк е...
БЕше с наслЕдник плешИвият...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иннокентий Анненский
МИЛАЯ
„Милая, милая, где ж ты была
Ночью в такую метелицу?”
„Горю и ночью дорога светла,
К дедке xодила на мельницу.”
„Милая, милая, я не пойму
Речи с словами притворными.
С чем же ты ночью xодила к нему?”
„С чем я xодила? Да с зернами.”
„Милая, милая, зерна-то чьи ж?
Жита я нынче не кашивал!”
„Зерна-то чьи, говоришь? Да твои ж...
Впрочем, xозяин не спрашивал...”
„Милая, милая, где же мука?
Куль-то, что был под передником?”
„У колеса, где вода глубока...
Лысый сегодня с наследником...”
МИЛА (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Милочка, сонечко, де ж ти була
Ніччю в таку хуртовину?
„Горю – і ніччю дорога світла:
К діду ходила, до млину”
Милочка, сонечко, не городи
Речі з словами химерними.
З чим же ти ніччю ходила туди?
„З чим я ходила? Та з зернами”.
Милочка, сонечко, зерна чиї ж?
Жита не зрощував майже я.
„Зерна, говориш, чиї? Та твої ж...
Втім, це хазяїну байдуже...”
Милочка, сонечко, де ж та мука?
Куль-то – достався негіднику?
„У колеса, – там, де вода глибока…
Лисий сьогодні з наслідником...”
---------------
Руският поет, драматург, литературен критик и преводач Инокентий Аненски (Иннокентий Фёдорович Анненский) е роден на 20 август/1 септември 1855 г. в гр. Омск. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1879 г.). Работи като гимназиален преподавател по древни езици и руска словесност, окръжен инспектор по образованието, директор на царскоселската гимназия и университетски лектор. Превежда творчеството на Еврипид, Хораций, Гьоте, Мюлер, Хайне, Бодлер, Верлен, Рембо, Рение и др. Автор е на стихосбирката „Тихие песни” (1904 г.), на книгите с публицистика и литературна критика „Античная трагедия” (1902 г.), „Книга отражений” (1906 г.), „Вторая книга отражений” (1909 г.), на пиесите „Меланиппа-философ” (1901 г.), „Царь Иксион” (1902 г.), „Лаодамия” (1906 г.) и „Фамира-кифаред” (1906 г.). Един от видните представители на руския символизъм, поезията му е наситена с поетично трагично напрежение и тънък психологизъм. Умира на 30 ноември/13 декември 1909 г. в Петербург. Лириката му е събрана в стихосбирките „Кипарисовый ларец” (1910 г.) и „Посмертные стихи” (1923 г.).