Письмо

Екатерина Шушковская
И  синева,  и  тихий  вечер,
Усталостью легли на плечи,
Очарование и тепло,-
Всё мимо глаз её прошло.
Старуха на крыльце сидела,
И скорбно в никуда глядела.
Сегодня ей не повезло,
Письмо от сына не пришло.
Но каждый день она,  как прежде,
Позволит жить в душе надежде.
Ещё прожить один денёк,
А, если, если, вдруг… сынок!
Последнее  прочесть?  И  пусть
Слова все знает наизусть.
Но,  как  ещё  ей  ощутить
С сынком связующую нить?
Прочла,  разгладила,  сложила.
А, ведь ни слова не забыла.
Забыла  то,  что  изболело,
Что помнить  не могла,  не смела:
«…Погиб, не дослуживши, срок…»
Её   малыш,  её   сынок!
Нет.  Завтра  бабушка  Алёна
Ждать снова будет почтальона.
Он  знает,  он  опять  зайдёт,
Чуть  посидит,  чаёк  попьёт,
- Да,  письма к нам идут не шибко..,
-  Да, может вкрасться и ошибка…
Вся   наша жизнь  наоборот.
Ошибок  вихрь,  водоворот.
Ты  жди, Алёна, как не ждать
Ждать  вечно будет только мать.


Огромная благодарность поэтессе Ю.Калчевой за прекрасный перевод на болгарский язык.
Низкий поклон и наилучшие пожелания.

Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ПИСМО

И синева и тиха вечер...
С умора върху раменете,
и топлота и очарование
 край очите преминават.
Седи старицата на прага,
тъжно някъде загледана.
И днеска не й провървя -
писмо от сина не получи.
Но всеки ден като преди,
в душата й живей надеждата.
Един преминал още, ден.
А, ако изведнъж... синът...
Последно да го прочете?
Но тя го знае наизуст.
Но как тя инак ще почувства
със сина свързващата  нишка?
Прочете го и пак го сложи.
И нито дума не забрави.
Забрави туй, що заболя я
и да го спомни тя не смее:
" ЗАГИНА, НЕДОСЛУЖИЛ СРОКА..."
Момчето й!...Синчето й!!!
Не! И утре пак, Альона,
ще очаква пощальона.
Знае той и пак ще дойде,
ще поседне, чай ще пийне...
При нас писмата закъсняват...
пък, може грешка да е станало...
Животът ни е цял наопаки,
греши се в тоз водовъртеж.

Альона чакай, че как инак,
ще чакат вечно, само майките.