„ВЕЧЕРНИЙ ЗВОН”
Иван Иванович Козлов (1779-1840 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
(„Вечерний звон” – преводна адаптация на едно от стихотворенията на ирландския поет Томас Мур)
Вечерен звън, вечерен звън!
О, мисли вдън, о чуден сън
за млади дни в любовен рай,
за бащин дом и роден край.
Там се простих с божествен кът
и този звън чух сетен път!
Не греят днес кристални дни,
лъжовна пролет ме плени!
О, колко много в този час
с младежки блян не са сред нас!
Те спят си здрав гробовен сън,
не чуват вън вечерен звън.
Ще легна аз в земя без глас!
И вятър тих над гроба мой
напев унил ще е склонил
при нов певец сред тоз покой;
и вече друг – не аз, а той,
ще пее вън: „Вечерен звън...”
Ударения
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
Вече́рен звъ́н, вече́рен звъ́н!
О, ми́сли вдъ́н, о чу́ден съ́н
за мла́ди дни́ в любо́вен ра́й,
за ба́щин до́м и ро́ден кра́й.
Там се́ прости́х с боже́ствен къ́т
и то́зи звъ́н чух се́тен пъ́т!
Не гре́ят дне́с криста́лни дни́,
лъжо́вна про́лет ме́ плени́!
О, ко́лко мно́го в то́зи ча́с
с младе́жки бля́н не са́ сред на́с!
Те спя́т си здра́в гробо́вен съ́н,
не чу́ват въ́н вече́рен звъ́н.
Ще ле́гна а́з в земя́ без гла́с!
И вя́тър ти́х над гро́ба мо́й
напе́в уни́л ще е́ склони́л
при но́в певе́ц сред то́з поко́й;
и ве́че дру́г – не а́з, а то́й,
ще пе́е въ́н: „Вече́рен звъ́н...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Козлов
ВЕЧЕРНИЙ ЗВОН
Вечерний звон, вечерний звон!
Как много дум наводит он
О юных днях в краю родном,
Где я любил, где отчий дом,
И как я, с ним навек простясь,
Там слушал звон в последний раз!
Уже не зреть мне светлых дней
Весны обманчивой моей!
И сколько нет теперь в живых
Тогда веселых, молодых!
И крепок их могильный сон;
Не слышен им вечерний звон.
Лежать и мне в земле сырой!
Напев унывный надо мной
В долине ветер разнесет;
Другой певец по ней пройдет,
И уж не я, а будет он
В раздумье петь вечерний звон!
ВЕЧIРНIЙ ДЗВIН (вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Вечірній дзвін, вечірній дзвін!
Багато дум наводить він
Про юні дні в краю ріднІм,
Де я любив, де отчий дім,
І як я, з ним навік прощавсь,
Та слухав дзвін в останній раз!
Не час уже вертатись їй,
Весні оманливій моїй!
Скількох немає вже в живих
Тоді веселих, молодих!
Могильний сон – міцніший він;
Не чути їм вечірній дзвін.
Знайду і я в землі покой!
Наспів цей тужний наді мной
В долині вітер рознесе;
Співак новий згадає все,
І вже не я буду, а він
Співати знов вечірній дзвін!
---------------
Руският поет и преводач Иван Иванович Козлов е роден на 11/22 април 1779 г. в Москва. Служи в Канцеларията на московския главнокомандващ и в Департамента за държавните имущества. През 1818 г. след паралич изгубва краката си, а през 1821 г. ослепява напълно. През 1824 г. излиза книгата му „Стихотворения”. Известен е с нежните си лирически стихове и с романтичната поема „Чернец” (1825 г.). През 1828 г. написва „Вечерний звон” (преводна адаптация на една от баладите на ирландския поет Томас Мур) и стихотворението бързо се превръща в народна песен. Знае френски, италиански, английски, полски и немски език, превежда творби на Байрон, Бърнс, Ламартин, Шение, Манцони, Петрарка, Мур, Мицкевич, Уърдсуърд и др. Умира на 30 януари/11 февруари 1840 г. в Петербург.