„ЛЮБОВЬ”
Алексей Николаевич Апухтин (1840-1893 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЮБОВ
Без страсти и дела когато
безцветно моят дух живя,
тя като буря ме разклати
и от земята ме отвя.
Тя вярата ми в миг почерни
и вдъхнови живота мой,
донесе щастие безмерно
и рой сълзи, сълзи безброй...
Със сухи думи най-открито
сърце гнетеше в гняв и страх,
присмиваше се на сълзите,
тъгата правеше за смях;
понякога, с гореща дума
и с ласкав поглед придошла,
разгонваше печал безумна,
блестеше в моята душа!
Забравих всичко, дишам с нея,
в живота властна бе вълна.
Да я благословя не смея,
не мога да я прокълна.
Ударения
ЛЮБОВ
Без стрАсти и делА когАто
безцвЕтно мОят дУх живЯ,
тя като бУря ме разклАти
и от земЯта ме отвЯ.
Тя вЯрата ми в мИг почЕрни
и вдъхновИ живОта мОй,
донЕсе штАстие безмЕрно
и рОй сълзИ, сълзИ безбрОй...
Със сУхи дУми нАй-открИто
сърцЕ гнетЕше в гнЯв и стрАх,
присмИваше се на сълзИте,
тъгАта прАвеше за смЯх;
понЯкога, с гЕреща дУма
и с лАскав пОглед придошлА,
разгОнваше печАл безУмна,
блестЕше в мОята душА!
ЗабрАвих всИчко, дИшам с нЕя,
в живОта влАстна бЕ вълнА.
Да я благословЯ не смЕя,
не мОга да я прокълнА.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Апухтин
ЛЮБОВЬ
Когда без страсти и без дела
Бесцветно дни мои текли,
Она как буря налетела
И унесла меня с земли.
Она меня лишила веры
И вдохновение зажгла,
Дала мне счастие без меры
И слезы, слезы без числа...
Сухими, жесткими словами
Терзала сердце мне порой,
И хохотала над слезами,
И издевалась над тоской;
А иногда горячим словом
И взором ласковых очей
Гнала печаль – и в блеске новом
В душе светилася моей!
Я все забыл, дышу лишь ею,
Всю жизнь я отдал ей во власть.
Благословить ее не смею
И не могу ее проклясть.
---------------
Руският поет и писател Алексей Апухтин (Алексей Николаевич Апухтин) е роден на 15/27 ноември 1840 г. в гр. Болхов, Орловска губерния. Първите му публикувани стихотворения са от 1854 г. в сп. „Русский инвалид”. Завършва Императорското училище за юриспруденция (1859 г.), където е редактор на сп. „Училищный вестник”. Пише стихове, повести, сатири, фантастични разкази и драматични сценки. Публикува поезия в издания като „Современник”, „Гудок”, „Гражданин”, „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Северный вестник” и др. Работи като чиновник в Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Основни мотиви в творчеството му са мъката, разочарованието, недоволството от неправдите в живота. По текста на много негови стихотворения като „Ночи безумные”, „Забыть так скоро” и „День ли царит” композиторът П. И. Чайковски е създал своите най-добри романси. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1886 г.). Сред произведенията му в проза най-известни са „Неоконченная повесть”, „Архив графини Д.” и „Дневник Павлика Дольского”, публикувани посмъртно. Умира на 17/29 август 1893 г. в Санкт Петербург. Негови двутомни „Съчинения” излизат през 1895 г.
---------------
* (экспромт: Этелл)
Если это любовь к земному существу,
она может закончится падением с высоты.
Но, если любовь будет взаимной, тогда
у человека могут вырастить крылья.