***

Бакърджиева Маргарита
Пътища пребродих много -
щастието не открих.
Днес не вярвам и не мога
кът да си намеря, тих.

Лист повяхнал,лист отбрулен,
жълт от есенна слана.
Спра за малко в кът притулен,
сякаш гонена сърна.

Плаха,чакам да изгрее
светла,моята звезда.
Няма я.И пак се рея
в път безкраен,без следа.