„СИЛУЭТ”
Василий Васильевич Капнист (1758-1823 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИЛУЕТ
В сърцето ми си с образ ясен,
а сянката си ми дариш!
Нима жарта на обич страстна
ти с дружба искаш да смениш?
Но как сърцето да отмине
стреличките на любовта?
Та само смърт неутолима
би спряла огъня в кръвта.
Вземи обратно дар напразен!
Не, остави го, остави!
И в участ горестна да пазим
щастлив момент ме застави.
С надежда сладка да се блазня,
опит от милите черти,
тъй както сянка в тях се пази,
любовна сянка пазиш ти.
Ударения
СИЛУЕТ
В сърцЕто ми си с Образ Ясен,
а сЯнката си ми дарИш!
НимА жартА на Обич стрАстна
ти с дрУжба Искаш да сменИш?
Но кАк сърцЕто да отмИне
стрелИчките на любовтА?
Та сАмо смЪрт неутолИма
би спрЯла Огъня в кръвтА.
ВземИ обрАтно дАр напрАзен!
Не, оставИ го, оставИ!
И в Участ гОрестна да пАзим
штастлИв момЕнт ме заставИ.
С надЕжда слАдка да се блАзня,
опИт от мИлите чертИ,
тъй кАкто сЯнка в тЯх се пАзи,
любОвна сЯнка пАзиш тИ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Капнист
СИЛУЭТ
Твой образ в сердце врезан ясно,
На что ж мне тень его даришь?
На то ль, что жар любови страстной
Ты дружбой заменить велишь?
Но льзя ль веленью покориться:
Из сердца рвать стрелу любви?
Лишь смертью может потушиться
Текущий с жизнью огнь в крови.
Возьми ж обратно дар напрасный, –
Ах! нет: оставь его, оставь.
В судьбине горестной, злосчастной
Еще быть счастливым заставь:
Позволь надеждой сладкой льстится,
Смотря на милые черты,
Что, как твоя в них тень хранится,
Хоть тень любви хранишь и ты.
---------------
Руският поет и драматург Василий Капнист (Василий Васильевич Капнист) е роден на 12/23 февруари 1758 г. в имение в с. Велика Обуховка, Полтавска област. Получава добро домашно образование, от малък научава френски и немски език. Завършва Военно училище към Измайловския полк (1775 г.). Първата му литературна публикация е от 1774 г., става известен с одата „Сатира первая” (1780 г.). Публикува поезия в списания и алманаси като „Новые ежемесячные сочинения”, „Московский журнал”, „Аониди” и др. Автор е на критикуващите крепостничеството „Ода на рабство” (1783 г., издадена през 1806 г.) и „Ода на истребление в России звания раба” (1786 г.), на стихосбирката с оригиналното заглавие „Капниста я прочел и сердцем сокрушился. Зачем читать учился” (1796 г.), сатиричната комедия „Ябеда” (1798 г.) и др. Предводител е на дворянството в Мирогородски район и в Киевска губерния, член е Руската академия (1785 г.). Умира на 28 октомври/9 ноември 1823 г. в с. Кибинци, Полтавска област.