„ЛЕС РУБЯТ...”
Галина Галина (Глафира Мамошина Адольфовна Эйнерлинг, 1870-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЕКАТ ГОРАТА
Секат гората – младата зеленина
секат... А боровете стари мрачно клюмат
и пълни с тягостни неразрешими думи,
безмълвно поглед впиват в няма далнина...
Секат гората... Тя ли рано зашумя?
Дали в зори природата събуди дръзко?
Навярно с млади листи над земята пя
за радост, свобода и слънце?
Секат гората... Но в земята семена
в годините житейска мощ са скрили,
ще се надигне пак зелената стена
и ще шумят брези над братските могили!
Ударения
СЕКАТ ГОРАТА
СекАт горАта – млАдата зеленинА
секАт... А бОровете стАри мрАчно клЮмат
и пЪлни с тЯгостни неразрешИми дУми,
безмЪлвно пОглед впИват в нЯма далнинА...
СекАт горАта... ТЯ ли рАно зашумЯ?
ДалИ в зорИ прирОдата събУди дрЪзко?
НавЯрно с млАди лИсти над земЯта пЯ
за рАдост, свободА и слЪнце?
СекАт горАта... Но в земЯта семенА
в годИните житЕйска мОшт са скрИли,
ште се надИгне пАк зелЕната стенА
и ште шумЯт брезИ над брАтските могИли!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Галина Галина
ЛЕС РУБЯТ...
Лес рубят – молодой, нежно-зеленый лес...
А сосны старые понурились угрюмо,
И полны тягостной неразрешимой думы...
Безмолвные, глядят в немую даль небес...
Лес рубят... Потому ль, что рано он шумел?
Что на заре будил уснувшую природу?
Что молодой листвой он слишком смело пел
Про солнце, счастье и свободу?
Лес рубят... Но земля укроет семена;
Пройдут года, и мощной жизни силой
Поднимется берез зеленая стена –
И снова зашумит над братскою могилой!..
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Галина Галина (Глафира Мамошина Адольфовна Эйнерлинг) е родена през 1870 г. в Петербург. През 1895 г. публикува стихове в сп. „Живописное обозрение”, а през следващите години активно сътрудничи на литературните издания „Русском богатстве”, „Мире божьем”, „Образовании”, „Жизни” и на много списания за деца. При първите й стихосбирки „Стихотворения” (1902 г.) и „Предрассветные песни” (1906 г.) се чувства влиянието на корифеите за времето си Надсон и Якубович. По стихове на Галина Галина са писали романси Глиер и Рахманинов, а нейното стихотворение „Трансвааль” става народна песен. От гражданската й лирика най-голяма популярност получава стихотворението „Лес рубят...” (1901 г.), посветено на студентите революционери в защита от полицейския терор. Цензурата блокира стихотворението, публичното му четене е забранено, а поетесата е изпъдена от столицата. В периода 1905-1907 г. тя изнася рецитали с граждански стихове пред почитатели в страната. Превежда Ибсен, Хамсун и др., пише стихове за деца. През 1917 г. емигрира от страната заедно със съпруга си, писателя Гусев-Оренбургски. Умира през 1942 г. след завръщането си в Петербург.