„АЗБУЧНА МОЛИТВА” (893–894 г.)
Константин Преславски (ІХ-Х век)
Болгарские поэты
Константин Преславски
АЗБУЧНА МОЛИТВА (буквальный перевод с староболгарского языка на болгарский язык)
Аз се моля богу с тия думи:
Боже на всяка твар и създателю
на видимите и невидимите [неща].
Господа – живия дух – изпрати
да вдъхне в сърцето ми словото,
което ще бъде за благото на всички,
живеещи в твоите заповеди.
Защото е голям светилник на живота
законът ти, светлина в пътеките на този,
който дири евангелските слова
и се моли да получи твоите дарове.
Лети сега и славянского племе.
Към кръщение се обърнаха всички,
които желаят да се нарекат твои хора;
милостта твоя, боже, молят горещо.
Но сега дай ми изобилно слово,
отче, сине и пресветий душе,
на мене, молещия помощ от тебе.
Ръцете свои издигам винаги нагоре
да получа сила и мъдрост от тебе,
защото ти даваш на достойните сила
и цериш всяко същество.
Избави ме от фараонска злоба,
дай ми херувимска мисъл и ум,
о, честна пресвета троице,
превърни скръбта ми в радост
да почна мъдро да описвам
премъдрите ти чудеса,
като приема силата на шестокрилите.
Сега вървя по дирята на учителите.
Следвайки името и делата им,
ще направя явно евангелското слово,
въздавайки хвала на троицата в божеството,
която възпява всяка възраст –
млад и стар със своя разум –
и един нов народ, въздавайки винаги хвала
на отца, сина и светия дух, комуто подобава
чест, власт и слава от всяка твар и дихание,
във всички векове и навеки. Амин.
АЗБУЧНА МОЛИТВА (поэтический перевод с староболгарского языка на болгарский язык: Емануил Попдимитров, 1933 г.)
Аз се Богу моля с тия думи: А
Боже-светороче, що създаде Б
видим свят и дивен свят невидим! В
Господ-дух прати ми ти в сърцето Г
да ме лъхне с пламенното слово – Д
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси...
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе –
просещ, – твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха... Да направя
явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава –
днес, вовек веков и до амина.
АЗБУЧНА МОЛИТВА (буквальный перевод с староболгарского языка на болгарский язык: Климентина Иванова)
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже на творението всяко и създателю
на света и видим, и невидим,
Господ Дух прати, животворящия,
за да вдъхне във сърце ми слово,
което помощ ще даде на всички,
живеещи по твоите наредби.
Защото е светило ярко на живота
законът твой и светлина по пътя (по Притч. 6:23).
Който думите евангелски жадува,
моли той и даровете твои да получи.
Лети сега и племето славянско!
Към кръщение се устремиха всички,
желаещи да се нарекат твои хора.
Милостта ти, Боже, молят крепко.
Но подай ми днес обилно слово,
Отче, Сине и Пресвети Душе,
на мене, който моля те за помощ!
Ръце нагоре аз безспир въздигам,
от тебе да получа ум и сила,
защото на достойния ти сила даваш,
а всяко естество — лекуваш.
От фараонско ме спаси лукавство
и дай ми херувимски ум и мисъл,
о, Троице, пресвята и пречестна,
във радост превърни ти мойта мъка
да почна с мъдрост здрава да описвам
премногото ти чудеса предивни.
На шестокрилите приел мощта,
аз на Учителя си следвам пътя,
Следващ делото и неговото име
ще изясня евангелското слово,
възхвалям Троицата в божество [единно],
която всяка възраст възхвалява,
млад и стар със своя си разсъдък.
Народ нов вечно слава ще въздава
Отцу и Сину, и Светому Духу,
на него чест и крепост, и прослава,
от всичко дишащо и сътворено,
за всички векове и навеки. Амин!
АЗБУЧНАЯ МОЛИТВА (перевод с староболгарского языка на церковно-славянский язык)
Аз словом сим молюся Богу:
Боже всея твари Зиждителю,
Видимым и невидимым,
Господа Духа посли Живущего,
Да вдохнет в сердце ми слово,
Еже будет на успех всем,
Живущим в заповедех Ти.
Зело бо есть светильник Жизни
Закон Твой, свет стезям,
Иже ищет Евангельска слова
И просит дары Твоя прияти.
Ко крещению обратишася вси,
Людие Твои нарещися хотяще,
Милости Твоя, Боже, просят зело,
Но мне ныне пространно слово даждь,
Отче, Сыне и Пресвятый Душе,
Просящему помощи от Тебе.
Руце бо свои выспрь воздею присно,
Силу прияти и мудрость у Тебе.
Ты бо даеши достойным силу, ипостсь же всякую целиши.
Упование всех концев земли,
Фараона мя злобы избави.
Херувимскую ми мысль и ум даждь.
О, Честная Пресвятая Троице, печаль мою на радость преложи.
Целомудренно да начну писати
Чудеса Твои предивные зело
Шестокрылатых силу восприиму
Шествую ныне по следу Учителю, имени Его и делу последуя.
Явным сотворю Евангельское слово, хвалу воздая Троице в Божестве,
Юже поет всякий возраст, юн и стар своим разумом,
Язык нов, хвалу воздая присно Отцу, Сыну и Пресвятому Духу,
Емуже честь и держава и слава от всея твари дыхания во вся веки и навеки. Аминь.
* Азбучная молитва – одно из самых ранних болгарских стихотворений. Ученые приписывают авторство этого произведения ученику святого Мефодия, выдающемуся литератору Константину Преславскому (епископу Преслава Великого), жившему на рубеже IX-Х веков. В древнерусской письменной традиции азбучная молитва была широко распространена, о чем свидетельствует множество ее вариантов. К настоящему времени учеными обнаружено и опубликовано около 40 списков – каждая такая молитва представляет собой акростих, в котором каждая строка начинается с очередной буквы алфавита.