„ПЕСНЯ ДОРОЖНАЯ”
Вильгельм Карлович Кюхельбекер (1797-1846 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Без грижи и излишен ред,
пленени от мечтите,
ний, юноши, вървим напред
с вълнение в душите.
Гора ни мами в тих сумрак,
с прохлада ни дарява.
И градове зоват ни пак,
небесен свод изгрява.
И ручеи шуртят за нас
под тъмните дървета,
струи кристалният им глас,
между цветята светят.
За нас запява птичи глас,
шумят и шепнат клони,
светило денем грей за нас,
а нощем блясък рони.
Печал не смее да смрачи
наслади съкровени,
тя от сърца ще отзвучи
с другарския ни гений.
Свещената му длан попи
сълзите ми по пътя.
Тъгата кротко ще заспи
и рози пак ще цъфнат!
Ударения
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Без грИжи и излИшен рЕд,
пленЕни от мечтИте,
ний, Юноши, вървИм напрЕд
с вълнЕние в душИте.
ГорА ни мАми в тИх сумрАк,
с прохлАда ни дарЯва.
И градовЕ зовАт ни пАк,
небЕсен свОд изгрЯва.
И рУчеи шуртЯт за нАс
под тЪмните дървЕта,
струИ кристАлният им глАс,
междУ цветЯта свЕтят.
За нАс запЯва птИчи глАс,
шумЯт и шЕпнат клОни,
светИло дЕнем грЕй за нАс,
а нОштем блЯсък рОни.
ПечАл не смЕе да смрачИ
наслАди съкровЕни,
тя от сърцА ште отзвучИ
с другАрския ни гЕний.
СвештЕната му длАн попИ
сълзИте ми по пЪтя.
ТъгАта крОтко ште заспИ
и рОзи пАк ште цЪфнат!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вильгельм Кюхельбекер
ПЕСНЯ ДОРОЖНАЯ
Без лишних денег, без забот,
Окрылены мечтою,
Мы, юноши, идем вперед,
Мы радостны душою.
Нас в тихий сумрак манит лес,
В объятия прохлады!
Для нас прелестен свод небес,
Нас призывают грады;
Для нас, журча, бегут ручьи
Под темными древами,
Нас, нас зовут в свои струи
И блещут меж цветами.
Для нас поет пернатых глас,
Шумят и шепчут рощи,
Светило дня блестит для нас,
Для нас светила нощи! –
И грусть не смеет омрачать
Невинных наслаждений:
Ее от сердца отогнать
Нам послан дружбы Гений!
Его священная рука
Мои отерла слезы:
И спит в моей груди тоска;
И вновь цветут мне розы!
---------------
Руският поет и декабрист Вилхелм Кюхелбекер (Вильгельм Карлович Кюхельбекер) е роден през 1797 г. Приятел на Пушкин, той е участник във въстанието на Сенатския площад през 1825 г. Осъден е на строг тъмничен затвор и вечно заточение. Автор е на одите „Смерть Байрона” (1824 г.) и „Тень Рылеева” (1827 г.), на трагедиите „Аргивяне” (1822-1825 г.) и „Прокофий Ляпунов” (1834 г.), романтичната драма „Ижорский” (публикувана през 1835, 1841 и 1939 г.), поемата „Вечный жид” (публикувана през 1878 г.), романа „Последний Колонна” (1832-1843 г., публикуван през 1937 г.). В публицистичния му труд „Дневник”, написан в затвора (публикуван през 1929 г.), е включил литературно-критични статии. Умира през 1846 г.