Даниил Хармс Старик умелою рукою Старик със сръчна

Красимир Георгиев
„СТАРИК УМЕЛОЮ РУКОЮ…”
Даниил Хармс (Даниил Иванович Ювачёв, 1905-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТАРИК СЪС СРЪЧНА ДЛАН

Старик със сръчна длан допълва
лулата си с тютюн докрай.
Рекичка, кукувица бълва,
от село идва кучи лай.

По хълма бавничко се свлича
каруца, скърца колесник,
коларят въздуха разсича
със счупения си камшик.

Зад облаци блести Аврора,
разгонва нощен мрак в джендем.
И трябва много-много скоро
да дойде нов прекрасен ден.


Ударения
СТАРИК СЪС СРЪЧНА ДЛАН

СтарИк със срЪчна длАн допЪлва
лулАта си с тютЮн докрАй.
РекИчка, кукувИца бЪлва,
от сЕло Идва кУчи лАй.

По хЪлма бАвничко се свлИча
карУца, скЪрца колеснИк,
колАрят вЪздуха разсИча
със счУпения си камшИк.

Зад Облаци блестИ АврОра,
разгОнва нОштен мрАк в джендЕм.
И трЯбва мнОго-мнОго скОро
да дОйде нОв прекрАсен дЕн.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Даниил Хармс
СТАРИК УМЕЛОЮ РУКОЮ…

Старик умелою рукою
Пихает в трубочку табак.
рычит кукушка над рекою
В деревне слышен лай собак.

И в гору медленно вползая
Скрипит телега колесом
Возница воздукх рассекая
Махает сломанным кнутом.

И в тучах светлая Аврора
Сгоняет в дол ночную тень.
Должно быть, очень-очень скоро
Наступит новый, светлый день.




---------------
Руският поет, писател и драматург Даниил Хармс (Даниил Иванович Ювачёв) е роден на 17/30 декември 1905 г. в Санкт Петербург. Той е един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство. В пиесата си „Елизавета Бам” (постановка през 1927 г.), в повестта „Старуха” (1939 г., публикувана през 1991 г.), в гротескните си разкази, например в цикъла „Случаи” (1933-1939 г., публикуван след смъртта му) авторът показва абсурдността на битието, обезличаването на човека и усещането за идващ кошмар. Въвежда стила на космическите парадокси и игровия принцип в стиховете за деца („Иван Иваныч Самовар”, „Игра” и др.). Репресиран от властите (1941 г.), той симулира психически отклонения и е затворен в лудница, където умира на 2 февруари 1942 г. в Ленинград. Реабилитиран е през 1956 г., но дълго време произведенията му не се публикуват в СССР.