Жадувана жена

Йорданка Господинова
Сега съм бяла, гола самодива,
но пак летя над снежните полета.
Крилатите в земята не заспиват
летежа им се мери с ветровете.

Дори ранена, там сред тишината
отново ще открия свойто ято...
Не ме обсебвай, аз съм свободата,
разцъфнала във самодивско лято.

И нека да танцувам със орлите
да пия жадно капки от росата,
а щом надяна ризата съшита
жадувана,ще долетя крилата.