„ВЫХОЖУ ОДИН Я НА ДОРОГУ...”
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ИЗЛИЗАМ САМ-САМИН НА ПЪТЯ
Аз излизам сам-самин на пътя,
святка през мъгла по път следа.
Тиха нощ. В пустиня Бог пристъпя
и звезда си бъбри със звезда.
В небесата – празнично и чудно!
Спи земята, в синкав сън сияй...
Но защо ми е тъй болно, трудно?
Нещо чакам ли? Жалея май?
От живота нищичко не чакам,
за отминал миг не се коря;
търся на покоя свободата!
Искам в кротък унес да заспя!
Но не гроб в студената могила...
Да заспя за вечния си път,
а в гърдите ми да дремят сили
и да диша спящата ми гръд;
ден и нощ любовен глас да пее
и в слуха ми сладост да вали,
вечно млад и прав да зеленее
тъмен дъб, над мен да шумоли.
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 14, 2014.
Ударения
АЗ ИЗЛИЗАМ САМ-САМИН НА ПЪТЯ
Аз излИзам сАм-самИн на пЪтя,
свЯтка през мъглА по пЪт следА.
ТИха нОшт. В пустИня бОг пристЪпя
и звездА си бЪбри със звездА.
В небесАта – прАзнично и чУдно!
СпИ земЯта, в сИнкав сЪн сиЯй...
Но заштО ми е тъй бОлно, трУдно?
НЕшто чАкам ли? ЖалЕя мАй?
От живОта нИштичко не чАкам,
за отмИнал мИг не сЕ корЯ;
тЪрся на покОя свободАта!
Искам в крОтък Унес да заспЯ!
Но не грОб в студЕната могИла...
Да заспЯ за вЕчния си пЪт,
а в гърдИте ми да дрЕмят сИли
и да дИша спЯштата ми грЪд;
дЕн и нОшт любОвен глАс да пЕе
и в слухА ми слАдост да валИ,
вЕчно млАд и прАв да зеленЕе
тЪмен дЪб, над мЕн да шумолИ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ВЫХОЖУ ОДИН Я НА ДОРОГУ...
Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустыня внемлет богу,
И звезда с звездою говорит.
В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сияньи голубом...
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? Жалею ли о чём?
Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!
Но не тем холодным сном могилы...
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб дыша вздымалась тихо грудь;
Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб вечно зеленея
Тёмный дуб склонялся и шумел.
---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Умира при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.