„СТИХИ ПОХВАЛЬНЫЕ РОССИИ”
Василий Кириллович Тредиаковский (1703-1769 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОХВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА РУСИЯ
С флейтата свиря стихове тъжни
с взор към Русия от страни чужди.
Тъй е, понеже в руска омая
мисли да свеждам много желая.
Майко Русия! Свят мой безмерен!
Моля, закриляй чадото верно!
Ах, как говориш с трона прекрасно!
В руски простори слънчице ясно!
Теб те окрилят златните скиптри,
ценни порфири, царствени митри;
в жезъл безбройни хубости сплете,
с поглед достоен лаври почете.
Твойта омая, дух непреломен
кой ли не знае в тоз свят огромен?
Ти с благородство лик си приела:
Светло си родство! Божие дело!
Сбираш ти вяра благочестива,
чистиш товара с примеси диви;
няма да паднеш с вяра двулична,
щом те отбягват враг и езичник.
Твоите хора с чест православни
храбро се борят, вси са славяни;
редом застават гордо чадата –
ще защитават майката свята.
С всичко, Русия, си изобилна!
Где ли, Русия, ти не си силна?
Ти с добротата радост ни даваш,
вечно богата, повод за слава.
В звездни простори блясък разнасяш!
Руските хора гръмко огласят:
Вива, Русия! Вива, предрага!
Вива, надежда! Скъпа и блага.
Флейтата спира стихове тъжни
с взор към Русия от страни чужди.
И ще ми трябват над сто езика,
за да прославя как си велика!
Ударения
ПОХВАЛНИ СТИХОВЕ ЗА РУСИЯ
С флЕйтата свИря стИхове тЪжни
с взОр към РусИя от странИ чУжди.
ТЪй е, понЕже в рУска омАя
мИсли да свЕждам мнОго желАя.
МАйко РусИя! СвЯт мой безмЕрен!
МОля, закрИляй чАдото вЕрно!
Ах, как говОриш с трОна прекрАсно!
В рУски простОри слЪнчице Ясно!
ТЕб те окрИлят злАтните скИптри,
цЕнни порфИри, цАрствени мИтри;
в жЕзъл безбрОйни хУбости сплЕте,
с пОглед достОен лАври почЕте.
ТвОйта омАя, дУх непрелОмен
кОй ли не знАе в тОз свят огрОмен?
ТИ с благорОдство лИк си приЕла:
СвЕтло си рОдство! БОжие дЕло!
СбИраш ти вЯра благочестИва,
чИстиш товАра с прИмеси дИви;
нЯма да пАднеш с вЯра двулИчна,
штОм те отбЯгват врАг и езИчник.
ТвОите хОра с чЕст правослАвни
хрАбро се бОрят, всИ са славЯни;
рЕдом застАват гОрдо чадАта –
штЕ защитАват мАйката свЯта.
С всИчко, РусИя, сИ изобИлна!
ГдЕ ли, РусИя, тИ не си сИлна?
ТИ с добротАта рАдост ни дАваш,
вЕчно богАта, пОвод за слАва.
В звЕздни простОри блЯсък разнАсяш!
РУските хОра грЪмко оглАсят:
ВИва, РусИя! ВИва, предрАга!
ВИва, надЕжда! СкЪпа и блАга.
ФлЕйтата спИра стИхове тЪжни
с взОр към РусИя от странИ чУжди.
И ште ми трЯбват нАд сто езИка,
за да прослАвя кАк си велИка!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Тредиаковский
СТИХИ ПОХВАЛЬНЫЕ РОССИИ
Начну на флейте стихи печальны,
Зря на Россию чрез страны дальны:
Ибо все днесь мне ее доброты
Мыслить умом есть много охоты.
Россия мати! свет мой безмерный!
Позволь то, чадо прошу твой верный,
Ах, как сидишь ты на троне красно!
Небо Российску ты Солнце ясно!
Красят иных всех златые скиптры,
И драгоценна порфира, митры;
Ты собой скипетр твой украсила,
И лицем светлым венец почтила.
О благородстве твоем высоком
Кто бы не ведал в свете широком?
Прямое сама вся благородство:
Божие ты, ей! Светло изводство.
В тебе вся вера благочестивым,
В тебе примесу нет нечестивым;
В тебе не будет веры двойныя,
К тебе не смеют приступить злые.
Твои все люди суть православны
И храбростию повсюду славны;
Чада достойны таковой мати,
Везде готовы за тебя стати.
Чем ты, Россия, не изобильна?
Где ты, Россия, не была сильна?
Сокровище всех добр ты едина,
Всегда богата, славе причина.
Коль в тебе звезды все здравьем блещут!
И россияне коль громко плещут:
Виват Россия! Виват драгая!
Виват надежда! Виват благая.
Скончу на флейте стихи печальны,
Зря на Россию чрез страны дальны:
Сто мне языков надобно б было
Прославить все то, что в тебе мило!
---------------
Руският поет и филолог Василий Тредяковски (Василий Кириллович Тредиаковский) е роден на 22 февруари/5 март 1703 г. в гр. Астрахан. Той е академик в Петербургската академия на науките (1745-1759 г.). В научния си труд „Новый и краткий способ к сложению российских стихов” (1735 г.) той формира принципите на руското силаботоническо стихосложение. Най-известна в творчеството му е поемата „Тилемахида” (1766 г.). Умира на 6/17 август 1769 г. в Санкт Петербург.