Krasimiras Georgijevas. Dar vejai pucia, lietus lyja
Prie mano kapo niekas neskaitys eiliu.
Keli draugai i duobe zemes grumstus mes.
Kazkas pravirks, kazkas gal nusikeiks,
Manes jau nebebus – prisiminimai liks.
Красимир Георгиев
ВЯТЪР ЩЕ ВЕЕ, ЩЕ ВАЛИ ДЪЖД
Няма да се четат стихове на погребението.
Само 5-6 души ще хвърлят пръст върху гроба ми.
Някой ще отрони сълза, друг ще напсува времето.
И ще се превърна в спомен.