Осенний день приходит с опозданьем.
Всё позже появляется рассвет --
В дремоте сладкой, в томном ожиданье,
Когда прольётся первый солнца свет.
А солнце очень зА лето устало, --
Да как ему, трудяге, не устать?!
Полно приятной неги, светит вяло.
Ведь хочется и солнышку поспать!
Задел луч солнца тополей верхушки,
Всех известив, что настаёт восход,
Позолотил слегка церквей макушки...
Размявшись, начал утренний обход.
Всё ожило от солнечного света,
Стряхнув с себя последний сладкий сон...
Полно истомы солнце в бабье лето --
В осенне-летний бархатный сезон.
2004 г.
Спасибо болгарской поэтессе Юлияне Доневой
за перевод этого стихотворения:
Превела на Български : Юлияна Донева
УТРИННО СЛЪНЦЕ
Есенния ден дойде твърде късно.
И все по късно навън просветлява.
В сладостна дрямка с морно очакване,
когато светлия лъч се явява.
От лятото, слънцето се изтощава,
но то работяга е, не знае умора.
Пълно с приятна нега свети вяло,
че нали му се иска и то да поспи.
Лъч слънчев докосна върха на тополата
навред извести, че настъпва възход.
Позлати малко на църквата темето,
загрято от ранния слънчев обход.
Всичко живна от светлината на слънцето,
отърси от себе си сладкия сън.
Унило е слънцето в късното лято,
в тоз есенно-летен сезон , кадифен.